Вашата количка е празна!
Не съм затворен кръг
Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението
То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота.
Божидар Кунчев
У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго – понякога дори с формата.
Емил Манов
Поезията на Вутимски е уникално явление не само в контекста на неговото време, а творческото му присъствие е белязано с различност, която не може да бъде заобикаляна с биографични обяснения и отпратки към поезията на „прокълнатите“. Болезненост и ексцес – това са думите, които могат да определят неговото място в българската литература. Вутимски практически е живял без шанс и без надежда, изстрадвайки своята различност и неприспособимост към света на околните, живял е в неимоверна оскъдица и самота, на самия ръб на възможното – ала в духовен план това съвсем не е било оскъдно съществуване.
Едвин Сугарев
Александър Вутимски
Александър Вутимски (1919-1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та.
Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание „Златорог“ още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен е повече със стиховете си.
Няма добавен откъс от книгата!