Вашата количка е празна!
Черешата на един народ (специално издание)
Черешата на един народ: 30 години по-късно
Ключовата стихосбирка на Георги Господинов от зимата на 1996-а „Черешата на един народ“ с незабравимото оформление на Яна Левиева излиза в специално издание 30 години по-късно. Определяна като едно от литературните събития на 1990-те, книгата е забелязана от критици и читатели още при самото си публикуване. Печели Наградата на Сдружение на българските писатели за най-добра стихосбирка на годината. Стихотворения, като Черешата на един народ (дало заглавието на книгата), За леката душа, Образование свише, Роден на 7 януари, Жената на август, За чакъла на земята, Тайните вечéри на езика, отдавна са намерили място в сърцета на няколко поколения читатели.
В настоящото издание са включени първите рецензии и анализи на стихосбирката от Светлозар Игов, Албена Хранова, Бойко Пенчев, Биляна Курташева и Пламен Антов. Стихосбирката излиза със специален предговор от автора.
…Бях на 28, когато излезе „Черешата на един народ“, най-напред в „Свободно поетическо общество“ в края на 1996-а, една от най-мизерните години. (Всички последващи издания бяха в „Жанет 45“.) Едни от най-вдълбочените прочити получих тогава тъкмо за тази книга. Така четяха 1990-те. Можете да ги видите в края на книгата. Всеки от тях, започвайки с този на проф. Светлозар Игов, поставяше книгата в контекста на българската история и литература, размишляваше за несбъднатото като категория, добавяше смисъл и нови нива на четене. Разбира се, тогава дойдоха и първите омрази, политически най-вече, обвинения в безродничество и пр., но и тях професор Игов вече ги беше предвидил в рецензията си.
Трийсет години по-късно всичко изглежда друго, светът от вчера си е отишъл. Което е било мечта през 1990-те, е станало спомен, често спомен за неслучило се. Дошли са нови хора, родени след излизането на тази книга, и тяхното четене ще е особено интересно. Може би смисълът е в това да прочетем днес „несбъднатото вчера“. Да се прочетат взаимно кипенето на 1990-те и тихото отчаяние на днешното, май трето, десетилетие на века.
1990-те бяха вероятно последното възможно време за тази мрежа от смисли и жужащи гласове, които се преплитат, допълват, правят бързи дъги помежду си. Признавам, че това днес особено ми липсва. В онзи контекст излезе „Черешата на един народ“ и веднага ще кажа, че тя дължи много на онази среда, беше единствено възможна тогава. И искам тук да благодаря на всички поотделно и заедно, с които бяхме в непрекъснато общение. Разпадите дойдоха по-късно.
Но дали всъщност „Черешата“ днес не се разлиства съвсем навреме? Тежкото българско безпътие в края на 1996-а, когато излезе тази книга, и усещането за катастрофа днес (в града и в света) не са лишени от връзка, явяват се част от едно пълзящо отчаяние и изгубване на смисъла. И писаното тогава прави странни включвания в новините на днешното.
А иначе, по ирония на историята, точно през настоящата 2026-а ще гърмят черешовите топчета на едно юбилейно честване на Априлското въстание. Но както твърди едноименното стихотворение, „И тази година, дядовото,/ няма да има априлско въстание“. И тази година, види се отсега, несбъднатото българско ще расте и ще трупа исторически дефицити за нашите деца.
Георги Господинов
Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 година, в Ямбол. Един от най-успешните млади български автори както в родината си, така и в чужбина. Творческата му биография започва с две поетически книги, веднага забелязани и оценени и от читателите, и от критиката: „Лапидариум“ (1992, Национална литературна награда за дебют), „Черешата на един народ“ (1996, Награда на Сдружение на български писатели за книга на годината; второ издание 1998). Следва „Писма до Гаустин“ (2003). Неговият дебютен роман „Естествен роман“ (1999, второ издание 2000) получава първа награда от Националния конкурс "Развитие" за съвременен български роман. Критиката го определя като „първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“ (сп. „Егоист“).
През 2001 г. „Естествен роман“ е публикуван в Сърбия от белградското издателство „Геопоетика“. През 2002 излиза във Франция в парижкото издателство „Фебюс“ и получава възторжени отзиви във френскоезичната преса. През 2005 г. „Естествен роман“ има вече преводи и на английски (издаден е в САЩ), чешки, хърватски, датски, а от 2007 г. и на италиански.
Няма добавен откъс от книгата!