Вашата количка е празна!
Мама Леоне
"Мама Леоне" е естраден хит от 70-те. И най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович ("Сараевско Марлборо", "Буик Ривера"). Първият цикъл от разкази в нея, "Когато се родих, в коридора на родилното залая куче", здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта... Героите на втория цикъл, "В този ден завърши историята на едно детство", са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите (“хора, които правят всичко на чужд език”), завърналите се по въздуха или в спомените. “Малко умирам от тъга, а малко от смях” е един от най-точните отзиви за първата половина на "Мама Леоне", намерен във форум онлайн. “Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат”, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели: “Краткият разказ, жанр от купето на влака”.
Миленко Йергович
Миленко Йергович (1966, Сараево) е завършил философия и социология, но от десетилетия се занимава с писане; книгите му са преведени на повече от 20 езика. Роден е в Босна, а от 1993 г. живее и работи в Хърватия. Дебютът му на литературната сцена е поетичен: стихосбирката Обсерватория Варшава (1988), за която получава две важни отличия за поезия – Иван Горан Ковачич и Мак Диздар. Следват още две стихосбирки, но и много проза – както художествена, така и публицистична. Книгата, която му носи световно признание, е Сараевско Марлборо (1994) – сборник с любовно-военни, хумористично-отчаяни разкази, чийто фон е разпадът на Югославия и трагичната Босненска война. За него Йергович получава международната литературна награда за мир Ерих-Мария Ремарк и хърватската Ксавер Шандор Джалски. Сред по-нататъшните му произведения са сборниците Каривани (1995), Иншалах, Мадона, иншалах (2004), събраните му статии в Наци бонтон (1998) и Историческа читанка (2000), романите Дворци от орехово дърво (2003), Рута Таненбаум (2006), Волга, Волга (2009) и други. Романът му Буик Ривера (2002), издаден и в България, е екранизиран от режисьора Горан Русинович през 2009-а. През 2012 г. Йергович печели ежегодния приз за централноевропейска литература Ангелус със Сърда пее по здрач на Петдесетница.
Мама Леоне е третият сборник с разкази на Миленко Йергович: преведен е на английски, немски, испански, италиански, словенски, а през 2002 г. е удостоен в Италия с престижната награда Гринцане Кавур. Състои се от две части на пръв поглед несходни части. Първата, Когато се родих, в коридора на родилното залая куче, разказва ключови събития от ранното детство на Йергович, поделено между Сараево и Дървеник (село на Адриатическото крайбрежие) – Times Literary Supplement дори нарича съвкупността от първия цикъл разкази “много духовит, провокиращо остроумен роман с доза носталгия”. Втората част, В този ден завърши историята на едно детство, изоставя света на симпатичните детски страхове, предадени от гледната точка и ръста на малко момче, и в шестнайсет независими истории на босненци, косвено, но грубо засегнати от войната, въвежда света на сбъдващите се ужаси на възрастните.
Няма добавен откъс от книгата!