Покара така още малко и си каза, че сигурно в полето може да се види Млечният път, а може би могат да се наблюдават и падащи звезди, че вероятно се вижда сиянието на Проксима Кентавър. Избра табелата „Извънградска зона“ и тръгна в тази посока. Чуваше как отзад в пикапа двете блондинки шават, ревлата оплакваше участта си и тази на Черната. Обещаваше разни глупости, как в Цюрих семейството ѝ имало пари и със сигурност щяло да даде възнаграждение, за да я освободят и „ако обичате, господине, пуснете ни да си вървим, на никого нищо няма да кажем“. Франк я слушаше и клатеше глава, разбира се, че всичко ще разкаже, разбира се, че ще даде точно описание на престъпника, на реното четворка, ще им каже номера му, ще обясни за Черната. Другата блондинка знаеше, че всичко това му е известно, тя беше много по-умна от ревлата и я възпираше, самата тя не издаваше нито звук, пълна тишина, като в аквариум, направо зловеща. Франк се опита да я разгледа в огледалото за обратно виждане. Беше ужасно красива, приличаше на студентка от Германия, която следва романска филология и кара факултативен курс „Германците почитат и уважават френската култура“. Франк се почувства горд.
English
