Пеенето е един вид бягство. Това е един друг свят. Когато пея, вече не съм тук, на Земята.

Едит Пиаф (1915-1963)

Десет години без Емил. Ако беше жив, през декември щеше да навърши 75. Щеше да получава поздравителни писма и подаръци от политици, може би щеше да напълни „Арена Армеец“ или Зала 1 на НДК със свои почитатели и със сигурност да се просълзява от умиление. Но не е на този свят, а ни гледа някъде от небето.

Емил Димитров е една от най-големите легенди на българската култура. Очерк за него присъстваше още в първия брой на Biograph през септември 2011-а. Този месец, десетилетие след смъртта му, връщаме отново спомена за него и му посвещаваме корицата си. Правим го с ясното съзнание, че това е незначителен жест към Емил. Но ние не можем да му дадем нищо повече. Той на нас – много. Така впрочем премина и целият му живот – в раздаване.

Българската царица Йоанна, актрисата Доротея Тончева, спортната легенда Стефка Костадинова – ето още три имена, които с не по-малка гордост бихме поставили върху всяка своя корица, и които са част от съдържанието на новия Biograph.

Няма добавен откъс от книгата!