Човек се обръща към поезията в тези периоди от живота си, когато се чувства слаб и оголен към света.
На малките деца им казват стихчета и залъгалки, за да ги успокоят, приспят, да ги нахранят по-лесно или да ги накарат да се усмихнат.
После, масово, през пубертета се случва четене и писане на поезия, главно любовна, главно трагична.
И по-късно, във всички възрасти, стиховете сами се събират да кръжат в ума както на влюбения, така и на натъжения човек.
Според мен това означава, че поезията служи на безпомощния и беззащитен човек, за да му помогне и да го защити. Когато се съвземе, той може и без поезия.
Аз винаги не мога без стихотворения. Всеки ден не мога.
Аз съм винаги беззащитна, и нека да е така.
Мария Донева
English
