Вашата количка е празна!
История славянобългарска - Фототипно издание
Има една книга, която винаги ще намери място в българския дом. На вашето внимание представяме луксозно фототипно издание на една от най-ценните родни творби – „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски.
Достойнството на това издание е преводът на новобългарски. Той следва ред по ред Котленския препис на Софроний Врачански, представен чрез факсимилета на всяка страница. По този начин читателят може да вникне пълноценно в историческото повествование, четейки и сравнявайки написаното от хилендарския монах.
Нещо повече – използван е официално одобреният превод от Зографската света обител, дело на изтъкнатия преподавател в катедра „Кирилометодиевистика“ в Софийския университет ас. д-р Димитър Пеев. Съвместно с проф. Александър Николов, той е автор и на научния коментар.
Изданието се реализира в сътрудничество със Зографската света обител и Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий.
Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
Паисий Хилендарски не получава системно образование, но през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на основния труд. „История славянобългарска“ е завършена през 1762 г. в Зографския манастир, след като Паисий напуска Хилендарския манастир заради раздор с останалите монаси. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, за да бъде преписван и разпространяван сред българите. Предполага се, че е починал през 1773 г. на път за Света горав селището Амбелино (днес "Св. Георги" — квартал на Асеновград).