Вашата количка е празна!
Дяволиада
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е Воланд от шедьовъра му „Майстора и Маргарита“, пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора.
„Дяволиада“ събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923-1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия.
Текстът „Дяволиада“ разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в Главна централна база за кибритени материали. Коротков се опитва да открие новоназначения директор, отговорен за уволнението. Пътешествието из лабирината на съветската бюрокрация обаче става все по-сюреалистично, за да достигне до усещането за кошмар.
„Кучешко сърце“ е историята на нищо неподозиращото бездомно куче Буби, което попада в ръцете на проф. Преображенски, за да се превърне в човек. Макар действията му да започват да тревожат професора, новоименуваният човек Полиграф Полиграфович Бубев е радостно приет от новия съветски строй.
„Фаталните яйца“ разказва за гениалният, но ексцентричен зоолог Персиков. Той открива удивителен лъч, който увеличава размера и репродуктивната скорост на живите организми. В същото време мистериозна чума унищожава всички кокошки в съветските републики.
Михаил Булгаков
Михаил Булгаков (1891 - 1940) е роден в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет. След започването на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира като лекар.
По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност.
Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925 г.) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветското съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензуратапрактически преустановява нови публикации на негови работи.
Романът „Майстора и Маргарита“ и повестта „Кучешко сърце“ са публикувани след смъртта му.
Няма добавен откъс от книгата!