Вашата количка е празна!
Нашият народ. Книга за българите
Къде се крият тайните на българската душа?
След задълбочени изследвания на чертите в поведението и душата на българския народ, Антон Страшимиров първоначално събира разсъжденията си в увод към своята книга „Войни и освобождение“. Това предизвиква широк интерес, което води към публикуването на „Книга за българите“, по-късно издадена в съкратен вариант със заглавие „Нашият народ“.
Настоящата книга включва пълното издание на „Книга за българите“, издадена през 1918 г.
Страшимиров си възлага смелата задача да опише българина по нашите земи такъв, какъвто е духом. Изследването му се спира на традиционно обособените групи българи – мизийци, тракийци, шопи, македонци и рупци, а освен тях взема предвид и зародилата се с времето средищна българска група около Рила. Не оспорва преливането и разпадането на групите в някои населени места, но насочва вниманието си към описанието на главните пет групи.
Тази книга е ценно изследване на българите по нашите земи, ключово за разбирането на нашите корени, история и развитие на народа ни.
Антон Страшимиров
Антон Тодоров Страшимиров (1872-1937) е български писател, драматург, публицист и политик.
Роден е в големия български род Страшимирови в 1872 година в семейството на зидаря, преселник от разложкото село Баня Тодор Страшимиров. Брат е на Тодор Страшимиров и Димитър Страшимиров. На 13 години напуска родния си град Варна, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което напуска. През 1890 – 1894 г. е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност. Редактира вестник „Глас от Изток“ в Бургас. Увлича се от народническия социализъм.
През 1895 година заминава за Берн, Швейцария. Слуша лекции по литература и география, запознава се със западната литература и философия, включително с творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Морис Метерлинк.
След завръщането си в България работи като гимназиален учител във Видин (1898 – 1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев във Видин редактира литературното научнопопулярно списание „Праг“.
Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански.
От 1901 издава списание „Наш живот“. През 1902 година е народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в Радикалдемократическата партия.
Участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921). Създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“. Помага на млади писатели, например на Христо Ясенов, Марко Марчевски и много други. Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е Гео Милев, издател Марко Марчевски.
След началото на антиеврейската кампания в Германия след идването на нацистите на власт, Антон Страшимиров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други.
След смъртта на съпругата си, здравето на Страшимиров се влошава. Изпратен е за сърдечна операция във Виена, където умира на 7 декември 1937 г. Погребан е в София.
Няма добавен откъс от книгата!