Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 г. в София. Завършил гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свирил е в джазови формации, работил като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. В периода 1980-1987 г. е редактор в „София прес" -- в излизащия по онова време на чужди езици седмичен вестник „Софийски новини".
От 1987 г. става редактор в Студията за игрални филми "Бояна". В началото на 90-те години живее в Париж.
Като литератор Пасков дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Публикува разкази и новели в литературните периодични издания.
През 1987 г. прави сензация с повестта "Балада за Георг Хених", която е едно от най-значимите произведения на съвременната българска литература. Разказва се за реална личност - чешкия лютиер Георг Хених, живял в София, където прекарва в самота и бедност последните си дни. Романът е преведен на всички европейски езици, печели много български и европейски награди.
Пасков е автор и на книгите „Невръстни убийства" (1986), „Ций Кук" (1991), „Германия - мръсна приказка" (1992), „Алилуя" (Събрани произведения, 2001), „Аутопсия на една любов" (2005), „Гледната точка на Гоген" (2008).
По негови сценарии са заснети филмите „Ти, който си на небето", „Индиански игри", „Пльонтек", „Духове".
На два пъти е назначаван за директор на Българския културен институт в Берлин. През последните години от живота си заема поста съветник по културните въпроси в българското посолство в Швейцария.