Михаил Булгаков (1891 - 1940) е роден в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет.  След започването на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира като лекар.
 
По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност.
 
Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925 г.) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветското съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензуратапрактически преустановява нови публикации на негови работи.
 
Романът „Майстора и Маргарита“ и повестта „Кучешко сърце“ са публикувани след смъртта му.