Вашата количка е празна!
Говорещото куче
В книгата за пръв път на български език са публикувани откъси от дневници на Михаил Булгаков (издадени едва след 1989 г.) и негови писма заедно с документи от важни моменти в живота му. По този начин са представени три страни на преживяното от него: как самият той го е почувствал, как го е препредал на близките си и какви са последствията, наложили общуване с властите. Известно е, че писателят е преследван и забранен, но от тази книга става ясно колко чудовищно е престъплението на управляващите към него.
Включени са и 23 статии, къси разкази и фейлетони на Булгаков, като повечето досега не са излизали на български език. В дневника си писателят изказва и своето мнение за събитията, свързани със Септемврийските бунтове (Септемврийското въстание) в България през 1923 г.
Огняна Иванова
Михаил Булгаков
Михаил Булгаков (1891 - 1940) е роден в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет. След започването на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира като лекар.
По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност.
Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925 г.) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветското съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензуратапрактически преустановява нови публикации на негови работи.
Романът „Майстора и Маргарита“ и повестта „Кучешко сърце“ са публикувани след смъртта му.