Вашата количка е празна!
Майстора и Маргарита
Москва през 30-те години на XX век: по улиците все още се движат файтони, гражданите не могат да търгуват с валута, жилищното пространство не достига, а примусът е най-ценната вещ за всяко семейство. Съюзи и различни институции с абсурдни абревиатури контролират всякакви сфери, включително литературната. Под натиска на номенклатурата един писател загубва ума си и свършва в лудница.
Москва от 30-те в навечерието на пролетното празнично пълнолуние – странни и необясними неща се случват из града. Професор по черна магия и тримата му помощници играят налудничаво представление в театър „Вариете“, по време на което пачки пари летят като конфети, а конферансието загубва и спечелва обратно главата си.
По същото време една жена страда по изгубения си любим и е готова на крайности, за да си го върне.
Юдея в началото на новата ера – Пилат Понтийски се опитва да спаси странен лечител и философ, но не успява. Нещастникът е разпнат на кръст.
Жертви, борби, смелост, изкупление и възмездие обединяват тези нишки в сюжета на един от великите литературни шедьоври на XX век.
Михаил Булгаков
Михаил Булгаков (1891 - 1940) е роден в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет. След започването на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира като лекар.
По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност.
Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925 г.) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветското съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензуратапрактически преустановява нови публикации на негови работи.
Романът „Майстора и Маргарита“ и повестта „Кучешко сърце“ са публикувани след смъртта му.
Няма добавен откъс от книгата!