Някои истории са прекалено истински, за да се разказват. Но аз реших да опитам.Имах щастието животът да ме изстреля нагоре и да сбъдна голямата си детска мечта. Колко високо стигнах? Вие ще кажете, защото всеки си има своя Еверест. Знам само, че днес, когато погледна надолу, за да видя откъде съм тръгнал, все още ми се завива свят.

Напоследък всички пишат. А за да не кажете, че футболистите пишат с краката си, аз избрах да направим тази книга със спортния журналист Владимир Памуков. Реално, ако има нещо, което той не знае за мен или за Четвъртите в света, то явно не си е струвало да го знае или просто... не е искал да го знае. Така че от мен разказа, а от Владо – писането.

По някои теми за първи и най-вероятно за последен път отварям дума в „Историята“. Вярвам, че ще го оцените. Не спестих и не скрих нищо. Не се правех и на такъв, какъвто не съм. Това да не е книга за най-добрия човек, когото познаваме – такова бе и единственото изискване на Владо Памуков, преди да започна да разказвам, а той да пише. И смятам, че го спазих. Нещо повече – не се скарахме нито веднъж, докато работехме.

Ако не сме се справили, се надявам поне да оцените факта, че имахме смелостта да опитаме. Ако пък сме успели... пак ще се намерят и такива, които ще ни оплюят. При мен е така – няма полутонове. Свиквайте и се забавлявайте! Това е моята истина, моята история.

Ваш: Христо Стоичков