Градчето Тресавище и неговите обитатели:
хора, призраци, животни и животинки –
абсурдна и смешна история за нрави, мечти и... роял в мазето.

Гарови призраци превземат Тресавище. Кой дръзва да безпокои началник-гарата и директора на полицията като непрекъснато чупи стъклата на вратите на железопътната гара? Залавянето на злосторниците е въпрос на чест, защото гарата е символ на връзката на Тресавище със света. Маститите градски управници са се омотали като пилета в кълчища. Тогава на помощ идва животинската дружина, съставена демократично от домашните любимци на местните големци и от бездомни кучета. Това, че животните говорят, не е изненада на фона на неумението на човеците да мислят и да вършат достойни дела. Изненадата е, че животните успяват да помогнат на хората да се преборят за мечтите си. Разследването се развива стремглаво, съмненията кой е призракът подскачат като топче за пинг понг от един герой на друг по добре изпитаната рецепта на Агата Кристи, диалогът е задъхан, а смешното и тъжното понякога едва се разграничават.

Четеш „Роял в мазето” и от сърце се смееш на абсурда, който често взема връх над здравия разум. Кой е призракът? Роялът излиза ли от мазето и застава ли достойно на сцената? Е, на тези въпроси ще отговори бъдещето.

Няма добавен откъс от книгата!