Адам Джонсън (1967) е роден в Южна Дакота и отраства в Аризона. Завършва журналистика, творческо писане и английска литература. Преподавател е по творческо писане в университета Станфорд в Сан Франциско, където основава Станфордския проект за графични новели и е обявен за „един от най-впечатляващите преподаватели в Станфорд“ от „Бизнес Инсайдър“ и „един от най-влиятелните и надарени с най-богато въображение университетски професори в страната“ от списание „Плейбой“.
Джонсън е автор на романа „Синът на началника на сиропиталището“ (2012), който Мичико Какутани от „Ню Йорк Таймс“ нарича „дръзка и забележителна книга, която не само разкрива плашещи гледки към тайнственото царство Северна Корея, но и също така успява да достигне до същинското значение на думите любов и саможертва“. Романът печели наградата „Пулицър“ за 2013 г. Две години по-късно, сборникът му с разкази „Съдбата се усмихва“ (2015) печели Националната награда за литература на САЩ.
Книгите на Джонсън са преведени на много езици. Главните му герои са отритнати от обществото персонажи, за които чувството на изолация е ежедневие. В статия за „Ню Йорк Магазин“ писателят Даниъл Менделсон характеризира творчеството му като „леко футуристичен полет на въображението, съчетан с видения в духа на „Блейд Рънър“ за една хаотична и задръстена, анаеробна американска култура, които илюстрират нещо много реално, много злободневно: необходимостта да се гмурнем в непознатото, да поемем риск, за да наситим живота си с вкус и смисъл“.
Адам Джонсън е също така автор на сборника с разкази „Емпориум“ (2002) и романа „Паразити като нас“ (носител на Калифорнийската литературна награда за 2003 г.). Сред наградите му личат стипендията „Гугенхайм“, писателската награда „Уайтинг“, стипендията на Националния фонд за изкуства на САЩ, стипендията „Стегнер“ и литературната награда „Дейтън“ за мир.
Живее в Сан Франциско със съпругата и децата си.
English
_46798_1.jpg)
