На 14 февруари 1961 г. КГБ конфискува и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба” (1960). Рецензентите определят романа като по-опасен от „Доктор Живаго” и предвиждат публикуването му най-рано след 200 години. Гросман се разболява от рак и умира на 14 септември 1964 г. в Москва. По чудо спасеният от поета С. Липкин екземпляр на „Живот и съдба” е пресниман на микрофилм от А. Сахаров и изнесен в чужбина от Вл. Войнович. През 1980 г. е публикуван в Швейцария, а в СССР – през 1988 г.

Аз видях непоклатимата сила на идеята за обществено добро, родена в моята страна. Видях тази сила в периода на всеобщата колективизация, видях я през 1937 година. Видях как в името на идеята за добро, също толкова прекрасно и човечно, колкото идеала на християнството, се унищожаваха хора. Видях села, гинещи от глад, видях селски деца, умиращи в сибирските снегове, видях ешелони, откарващи в Сибир стотици и хиляди мъже и жени от Москва, от Ленинград, от всички градове на Русия, обявени за врагове на великата и светла идея за обществено добро.
В ада закалих вярата си. Моята вяра излезе от огъня на кремационните пещи, премина през бетона на газовите камери. Видях, че не човекът е безсилен в борбата срещу злото, видях, че могъщото зло е безсилно в борбата срещу човека. В безсилието на безсмислената доброта е тайната на нейното безсмъртие. Тя е непобедима. Колкото по-глупава, колкото по-безпомощна е тя, толкова е по-огромна. Злото е безсилно пред нея! Пророците, вероучителите, реформаторите, лидерите, вождовете са безсилни пред нея. Тя – сляпата и няма любов – е смисълът на човека.
Василий Гросман


Очевидно създадено по модела на “Война и мир”, това смайващо описание на обсадата на Сталинград цели да покаже панорама на съветското общество по време на Втората световна война, подобно на тази, която прави Толстой за живота през епохата на Наполеоновите войни. Завършена през 1960 г и конфискувана веднага от КГБ, творбата остава непубликувана до смъртта на автора си през 1964 г и е пренесена тайно на Запад през 1980 г. Гросман ни показва една горчива, завладяваща картина на тоталитарния режим, който се страхува от свободолюбивия дух на тези, които са се борили за страната си толкова, колкото и от нацистите. Огромният брой персонажи включва стар арестуван болшевик; физик, принуден да подчини научните си открития на “социалистическия реализъм” и лекар-евреин на път към газовите камери в окупирана Русия. По ирония след освобождението на Сталинград от германците, много от героите се оказват оковани в новото робство на съветското управление. Но Гросман внушава, че свободолюбивият дух никога не може да бъде напълно унищожен и брилянтно свидетелство за това става този всеобхватен роман, който отхвърля компромисите на цял един живот, макар да обрича автора си на изгнание и позор до смъртта му.
Publishers Weekly


Не, в този роман няма нито една страница, която би могла да се промъкне през цензурата, защото от всички страници крещи голата истина.
Като сравнявам най-хубавите книги, написани в традицията на романа епопея за времето на съветската власт в Русия, бих казал, че романът на Гросман „Живот и съдба” е най-големият и най-значителен.
Владимир Войнович


Да прочетеш „Живот и съдба”, означава, наред с други неща, да осъзнаеш какво ще рече липсата на свобода. „Живот и съдба” е многопосочно свидетелство за силата на характера, която са способни да придобият изтерзаните човешки души. Този роман е един от най-великите романи на ХХ век.
Wallstreet Journal

Не само велик роман за Втората световна война, а шедьовър по всички критерии.
New Statesman & Society

Една силно топла и човечна книга...Описанието на семейство Щрум наподобява Чехов и дори Белоу.
Keith Gessen, The New Yorker

Майсторско описание на съдбата на Русия, въплътена в живота на нейния народ.
USA Today

Гросман показва моралната и идеологическа смърт на руския комунизъм, предопределена още от момента, в който Ленин започва да избива опонентите си вместо да разговаря с тях. В крайна сметка авторът довежда читателя до неизменното заключение, че комунизмът, както и фашизмът, имат само една цел: власт. Това послание, идващо от човек, който е бил в привилегированите вътрешни кръгове на властта, признат журналист и писател, е наистина съкрушително.
Forbes

Описанието на борбата на съветските граждани за оцеляване е великолепно. “Живот и съдба” е наричан най-великият руски роман на 20-ти век. Съгласен съм.
Daytona Beach News

“Живот и съдба” е не само смела и мъдра книга, тя е написана с чеховска проницателност.
Prospect Magazine

Класическо произведение на руската литература на 20-ти век.
The New York Times

Описанието на Гросман на съветския живот – в лагерите, на война, и в ежедневието – е енциклопедично и незаслепено... изключително впечатляващо. Едно значимо допълнение към великата библиотека на забранената руска литература.
The New York Times Book Review


Прочетете я, и се възрадвайте, че 20-ти век е създал толкова мъдър и истински литературен хуманист. Страданията и откровенията на героите му ни показват едни от най-разтърсващите и на моменти възторжени изблици на човешкото сърце, които могат да се открият в съвременната литература. Един роман на всички времена.
Washington Post Book World

Омагьосващ и завладяващ... “Живот и съдба” постига нещо, което доколкото ни е известно, никой друг роман не е успял напълно – да опише преданите съветски комунисти като обикновени хора, а не като предсказуеми въплъщения на злото.
Vogue


След като прочетох още едно сравнение на “Доброжелателните” на Литъл с “Живот и съдба”, от чисто любопитство грабнах този роман, написан през 1959 г и бях изумена и очарована да открия един истински шедьовър, който притежава сложност на повествованието и разкрива страдание и човечност, отсъстващи в книгата на Литъл. Ако “Доброжелателните” успее да провокира подобни усещания у читателя, то съществуването му би било оправдано още веднъж.
Elisabeth Vincentelli

“Живот и съдба” няма паралел в съвременната руска литература... даже бих казал съвсем смело, че гласът на Гросман в “Живот и съдба” е първият свободен глас на съветския народ.
Commentary