Василий Семьонович Гросман (Йосиф Соломонович) е роден на 29 ноември (12 декември) 1905 г. в украинския град Бердичев. От първия до последния ден на Великата Отечествена война е военен кореспондент. Автор е на епичната трилогия „Степан Колчугин” (1937–1940), повестта „Народът е безсмъртен” (1942), „Черна книга” – сборник със свидетелства за преследване и унищожаване на съветски евреи от нацистите (в съавторство с Иля Еренбург; написан през 1946 г., а издаден едва през 1980 г. в Израел), на очерка за геноцида на евреите „Треблинският ад”, използван като документ на обвинението на Нюрнбергския процес, на повестта „Всичко тече”, излязла през 1970 г. в Германия и през 1989 г. в СССР.

 На 14 февруари 1961 г. КГБ конфискува и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба” (1960). Рецензентите определят романа като по-опасен от „Доктор Живаго” и предвиждат публикуването му най-рано след 200 години. Гросман се разболява от рак и умира на 14 септември 1964 г. в Москва.
По чудо спасеният от поета С. Липкин екземпляр на „Живот и съдба” е пресниман на микрофилм от А. Сахаров и изнесен в чужбина от Вл. Войнович. През 1980 г. е публикуван в Швейцария, а в СССР – през 1988 г.