Вашата количка е празна!
В наше време
„В наше време " Хемингуей е запечатал моменти, когато животът е определено сгъстен, очертан и изпълнен със смисъл, и ги е предал с лаконичен език, в който няма нито една излишна дума. Всяка миниатюра казва много повече от онова, което може да се прочете в нейните редове.
сп. „Трансатлантик Ривю"
Вече завършвам работата над цяла книга с разкази - споделя Хемингуей - и миниатюрите в нея ще послужат като увод към отделни по-големи произведения... Миниатюрите трябва да очертаят картината на общото, което в разказите ще бъде разгледано в детайли. Търсеният ефект може да се сравни най-точно с възприятията на човек, който оглежда брега от
кораб първо с просто око, а после с бинокъл.
Разказите от сборника „ В наше време " оставят у читателя впечатлението, че са продукт на творчески процес, който е не по-малко естествен от покълването и израстването на едно цвете.
Ърнест Уолш
Ърнест Хемингуей
Ърнест Хемингуей (21 юли 1899 – 2 юли 1961) е един от най-известните американски писатели – новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за книгата му Старецът и морето. Той е бил част от така нареченото „Изгубено поколение“: група от американски бележити литератори, които живеели в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война до Голямата депресия.
Ърнест Хемингуей е роден в Оук Парк, Илинойс. Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей, отрано го учи да обича живота сред природата. Хемингуей е 30-годишен, когато баща му се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и изгубване на голяма парична сума. Като дете Хемингуей посещава държавни училища в Оук Парк и публикува най-ранните си истории и стихотворения в училищните вестници. При завършването на средното си образование през 1917 г., работи шест месеца като репортер за „Канзаска звезда“ (The Kansas City Star). След това се записва доброволец и става шофьор на линейка в Италия по време на Първата световна война. През 1918 г. претърпява сериозно нараняване в крака и е награден два пъти от италианското правителство. Неговата връзка с американската медицинска сестра Агнис фон Куровски е в основата на романа „Сбогом на оръжията“ (1929 г.). Трагичната история на тази любов е филмирана за първи път през 1932 г. с участието на Гари Купър, Хелън Хайес, и др. Втората версия е от 1957 г.
Няма добавен откъс от книгата!