Две жени от различни поколения, чиито истории се преплитат и прорязват епохата в края на ХХ – началото на XXI век. Действието се развива в два времеви плана – преди и сега, като подробностите се допълват. Сюжетът разказва за кипящите младежки страсти, каквито ги виждаме след много години.
През лятото на 1955 г. пансион „Мирамар“ близо до курортния шведски град Бостад е нападнат от пчели. Седемнайсетгодишната Вероника изживява първата си любов с младия гост на пансиона, скулптора Бу, който в изблик на неосъществения си копнеж извайва скулптурата „Мед от магарешки бодил“.
На снимката под съобщението виждам скулптура. Стои върху дървен палет, основата е увита във фолио с балончета. Изобразява магарешки бодил на право стъбло. Бронзът е позеленял от времето, но трънчетата още са черни като влажни остриета. Скулптурата е по-малка, отколкото си я представях, но е хубава. Вътре зее празно пространство, вероятно предназначено за водата. Вглеждам се по-отблизо в снимката. В бодлите, които стърчат навън и същевременно стоят здраво закрепени за самата семенна кутийка, има нещо, от което стомахът ми се свива. Не знам защо.
През лятото на 2019 г. медийната звезда, експерт по любовните връзки, Ебба, изживява последиците от публичния скандал, в който се е замесила, и едва свързва двата края, като съставя кръстословици. Тя заминава за Бостад, за да пише статия за дългогодишните бракове… но 80-годишната жена, която интервюира, иска да разкаже друга история, история за изгубена младежка любов. Любовта е чувство, което е с нас през целия ни живот. Не можете да откажете, да бягате.
English
