Коя от двете школи дава по-добри граници за кохерентност на наказателнопроцесуалната система, за разкриване на обективната истина и за защита на правата и законните интереси на гражданите, за хомеостазиса на обществото и в крайна сметка за справедлив наказателен процес, както вече отбелязах, ще покаже практиката.
Особено внимание съм обърнал на решение № 10 на Конституционния съд на Република България от 28 септември 2010 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 12.10.2010), в качеството му на върховен страж на Конституцията и на правата и свободите на гражданите – доколко той е на висотата на тази си роля.
Иван Сълов
English
_46798_1.jpg)
