Вашата количка е празна!
Небесна гледна точка
„Небесна гледна точка“ съдържа стихотворения, които съм писал през ХХІ век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат – жив си. Не те ли четат, не те ли помнят – и да са жив, мъртъв си.
Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална галактика, забутана сред гъмжилото от милиарди галактики в черната утроба на Вселената?
Забелязва ли ни някой отгоре?
Тази книга е пълна с много други въпроси, каквито хората, затънали в блатото на битието, предпочитат да не си задават. И може би са прави. Затова:
- Не четете тази книга – ще ви натъжи.
- Истините не са вкусни – яжте весели лъжи!
Стефан Цанев
Колко мъртъвци се разхождат из моята памет!
Има реална страна, в която ние живеем, ходим.
Има, казват, задгробна страна, където живеели мъртвите.
А в моята памет живеят и живи, и мъртви с еднакви права.
Срещат се, ръкуват се, разговарят и спорят, целуват се, бият се –
жив със мъртъв, мъртъв със мъртъв, жив със жив.
И аз се ръкувам и разговарям със всичките – и няма разлика.
И в това е надеждата: че смъртта е само праг към нечия памет,
където и аз ще имам със живите еднакви права.
Стефан Цанев
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му „Мравки и богове“ е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани.
Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или сатиричната патетика е в основата на риторичната организация на словото му. Това до известна степен изразява и характерните нагласи на голяма част от поколението на поетите от 60-те години на ХХ век, към което принадлежи Цанев. Сред тях той се отличава с по-ясна и категорична заявеност на опониращия дух, с по-малък интерес към сложните поетически форми и неразчитащи на широк отзвук експерименти. В този смисъл той е своеобразен български аналог на някои от представителите на „естрадните“ автори в руската поезия от 60-те години на миналия век и най-вече на Евтушенко. Гражданската ангажираност на Цанев и готовността му да откликва по широк спектър от парливите въпроси на деня го поставят сред най-познатите медийни личности на днешна България.
Няма добавен откъс от книгата!