Една сутрин в началото на лятото щурецът седеше в тревата пред входа на дома си и си мислеше: Доволен съм, радостен и доволен. Слънцето грееше, а ниско над хоризонта се носеха бели облачета. Щурецът се отпусна назад, затвори очи и тихо заскрибуца първото, което му хрумна.
Изведнъж обаче усети в главата си нещо странно – нещо, което не беше усещал преди. Нещо загъгна глухо из цялата му глава.
Щурецът спря да свири и наостри уши. Нещото беше утихнало.
Не издава звук, помисли си той. Не цвърчи, не бръмчи и не хрущи. Вярно, от време на време из главата му се носеше цвърчене, беше усещал бръмчене и хрущене някъде зад очите, но онова се чуваше ясно и не му се струваше странно.
Той се почука по челото.
– Ехо! – каза. Тишина.
English
