В търсене на липсващата наука за съзнанието

В осъзнатата мисъл има нещо, което е отвъд изчислението и не може да бъде обяснено от днешната наука. За да поясни какво е това „нещо“ и да набележи основите на новата физика, която може да стигне до него, Роджър Пенроуз ни повежда в най-дълбоките дебри на съвременната наука – от машините на Тюринг (и компютърните програми на изкуствения интелект) до следствията от теоремата на Гьодел.

Когато се появява през 1989 г., „Новият разум на царя“ на Роджър Пенроуз е приветствана като великолепен преглед на днешната физика и блестящ анализ на човешкия ум. В „Сенките на ума“ носителят на Нобелова награда ни предлага нов вълнуващ поглед към съвременната наука и начева още по-мощна атака срещу теорията на изкуствения интелект. Но по-важното е, че тук той посочва пътя към формирането на една нова наука, способна да обясни материалната основа на човешкия ум.

Пенроуз твърди, че някои аспекти на човешкия ум не се поддават на изчислителна симулация. Той предлага убедителни аргументи в подкрепа на извода, че в осъзнатата мисъл има нещо, което е отвъд изчислението и не може да бъде обяснено от днешната наука. За да поясни какво според него е това „нещо“ и да набележи основите на новата физика, която може да стигне до него, той ни повежда в най-дълбоките дебри на съвременната наука – от машините на Тюринг (и компютърните програми на изкуствения интелект) до следствията от теоремата на Гьодел. Изключително интересен е обширният преглед на квантовата механика, който предлага някои нови идеи, напълно различни от изложените в „Новият разум на царя“, особено що се отнася до онова тайнствено място, където класическата и квантовата физика пресичат своите пътища. Вероятно най-интересни обаче са пасажите, посветени на микробиологията. В тях става дума за цитоскелети и микротубули – миниатюрни структури, вложени в невроните в мозъка. Пенроуз твърди, че микротубулите, а не невроните, са основните градивни единици на мозъка и че тъкмо те са отговорни за неговите невероятни възможности. Освен това той смята, че съзнанието е продукт на глобално квантово състояние, обхващащо обширни области в мозъка и основаващо се на колективни квантови ефекти, асоциирани с микротубулите. За да успее физиката да обясни нещо толкова чуждо на днешната наука, каквото е съзнанието, е нужна дълбока промяна – промяна, която засяга самите философски основи на разбирането ни за реалността. „Сенките на ума“ ни дава интересна гледна точка към мястото, където ще възникнат тези промени и нашето бъдещо разбиране за света.