Вашата количка е празна!
Врагът
Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание Collier’s Weekly, те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа „На Западния фронт нищо ново“. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: Какво е станало с онези, които са оцелели през войната? Отпечатъкът от войната си проличава чак години по-късно, наподобявайки подземен трус, отключил у хората незабележими отвън, но драматични промени.
Йозеф Тидеман, погребан жив по време на войната, но останал физически невредим, изпада в дългогодишен ступор. Чак, когато жена му го завежда на фронта и така връща травмата от преживяното, настъпва облекчение. Скритият апел на Ремарк е в желанието да освободи сънародниците си, но не само тях, от изтласкването на кошмара и да превърне ужаса в едно ново съзнание. „Никога повече“ е неговият девиз.
Ерих Мария Ремарк
По време на Първата световна война големият немски писател Eрих Мария Ремарк (1898–1970) заминава едва 18-годишен като доброволец на фронта. Войната оставя незаличими болезнени спомени в съзнанието му и е основна тема в неговото творчество. След завръщането си от фронта сменя безброй служби, като през цялото време пише и публикува разкази. Първият му роман („На западния фронт нищо ново“) излиза през 1928 г. – първо като подлистник на вестник, после в отделна книга с тираж от 600 000 екземпляра – и прославя завинаги своя автор. Писателят е принуден да емигрира в Швейцария още през 1931 г., а две години по-късно книгите му са забранени от нацистите и се горят публично по площадите. През 1939 г. Ремарк емигрира в САЩ, но след края на Втората световна война се завръща в Швейцария, където умира през 1970 г.
Няма добавен откъс от книгата!