Ерик Ларсън

Ерик Ларсън (роден на 3 януари 1954 година) е американски писател. Той е автор на книгите „Бурята на Айзък“ (1999) за преживяванията на известния метеоролог Айзък Клайн по време на урагана в Галвестън през 1900 г., „Дяволът в Белия град“ (2003) за Колумбийското изложение в Чикаго от 1893 година и серията от убийства, извършени от Х. Х. Холмс по времето на панаира, и „Ударен от гръм“ (2006) – историята на Холи Харви Крипън и тази на Гилермо Маркони и изобретяването на радиото. В последната му книга „В градината на зверовете: любов, ужас и едно американско семейство в хитлеров Берлин“ (2011) Ларсън разказва за Уилям Е. Дод, първия американски посланик в нацистка Германия.
През 2004 година романът „Дяволът в Белия град“ печели наградата „Едгар“ (на името на Едгар Алън По) в категорията „Криминален роман с най-добра фактология“.

Ларсън е водил авторска рубрика в списанията „Уол Стрийт Джърнъл“ и „Тайм“, разказите му са били публикувани и в „Дъ Ню Йоркър“, „Ди Алтантик Мантли“ и „Харпърс“.

Ларсън е израснал във Фрийпорт, Лонг Айлънд, САЩ. След напускането на родния си град е живял в Бристъл, щата Пенсилвания, във Филаделфия, Сан Франциско, Балтимор и накрая в Сиатъл.

Завършил е с отличие руска история в Щатския университет на Пенсилвания през 1976 година. Две години по-късно завършва журналистика в Колумбийския университет.