Вашата количка е празна!
Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг
Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може да ти липсва някой, който все още е тук, и как искам да обясня всичко това на децата си. И сега пускам думите си да си отидат, пък каквото ще да става. Ето я – приказката за страха и любовта, които през повечето време крачат редом, ръка за ръка. Приказка най-вече за самото време.
Докато все още разполагаме с него.
Фредрик Бакман
Карл Фредрик Бакман е роден на 2 юни 1981 г. в Стокхолм, Швеция. Израства в Хелсингбори.
Фредрик Бакман е своеобразен феномен в световната литература. В рамките едва на 5 години – първият му роман „Човек на име Уве” излиза на шведски през 2012 г. – писателят успява да спечели милиони фенове във всички краища на света. У нас Бакман е добре познат както с книгата и филма по нея „Човек на име Уве”, така и с останалите си романи, които са начело в класациите за най-продавани книги месеци наред след излизането си: „Баба праща поздрави и се извинява”, „Брит-Мари беше тук” и „Бьорнстад”, а също и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.
Няма добавен откъс от книгата!