Всичко започва с раждането на бащата на Вера – Сулейман, през 1937 г. След това се зарежда като в калейдоскоп, ту сюрреалистично, ту натуралистично, задъхано, но и отмерено в перфектен ритъм, животът на две поколения до днес. Това е съдбата на родителите ѝ, а след това на самата Вера – на руснаците, а и нашата българска орисия, която е не много по-различна.
Великата отечествена – „най-страшната война в историята на човечеството“, неволите на хората в окупираните територии, потресаващи моменти от фронтовата линия са разказани мимоходом, без да се поставя акцент върху драмата. Камерата не спира да се върти, а читателят е този, който трябва да спре и да се замисли. Социалистическото общество, промените в държавата и последвалата вълна на емиграцията – авторът не пропуска нито един маркер на времето. Той се спира на битието на една руска девойка в САЩ, смаяна от измеренията на материалното изобилие. Не пропуска преселението на граждани към селата, водени от носталгия или от желание да превърнат провинцията в резиденция за лов и гуляи. Велможите на новото време със самочувствието си на богове са патетични и будещи съжаление. Мутрите-новобогаташи и жените им, горди с безбройните си козметични операции, подкупните полицаи, патриотарите и протестърите, тълпата от бежанци-трудови емигранти – всяко едно съвременно явление има своите типични герои и истории, които се вплитат в биографията на Вера.
Щрихите, насени от автора, са много плътни и ярки и създават наситен, раздвижен, атрактивен фон, романът е сякаш сценарий, готов за филм. Това е фонът, на който тече животът на главната героиня – в началото силна, разумна, авантюристично настроена, след това – увлечена от вихъра на времето. Тя постепенно затъва в депресия, изгубва себе си в шизофренни халюцинации и сякаш се разпада в хаоса на собствената си неприспособимост. Романът се чете на един дъх, с огромна наслада и любопитство, над които надделява тъгата.
Александър Снегирьов споделя в свое интервю, че идеята му за романа се ражда, когато среща и се влюбва в прототипа на Вера. След това заживява в нейната кожа, както прави с всеки герой. Той признава, че през 2005 г. след първата си награда – за „Дебют“, е смятал, че успехът му е случайност и за да не се тревожи от присмеха на приятелите си, които могат да открият събитието в интернет, си избира псевдоним. Истинското му име е Алексей Кондрашов. Той е едва на 36, а е написал вече седем романа, четири от които – наградени с най-престижните руски литературни награди. Учил е архитектура, завършил политология, сътрудничил е на различни известни списания. Днес Снегирьов успява да бъде единствено писател, може би благодарение на големите парични премии от наградите си. Само за „Букер“-а той получава 15 хиляди долара. Казва, че е заработил 30 хиляди до сега.
Читателите са възхитени от него, критиците не по-малко.
„Вера“ е роман, който докосва най-тънките струни и осветява най-тъмните ъгълчета в нашето съзнание, прозира причините за явленията и обобщава тенденциите. Цялата национална галерия от образи е събрана в един-единствен искрящ символ – Вера.“ , пише сп. „Новый мир“.
„Всеки малък детайл създава цял нов образ, гради социален типаж с десетилетна история: авторът с еднаква лекота разказва за селячката от колхоза и за преситената от луксозния живот столичанка, прескача от Втората световна война до бежанската криза. Този роман е като картина на Йеронимус Бош – ала с много тънка ирония.“, коментират от „Московский комсомолец“.
„Авторът е надарен с онова рядко остроумие, което веднага отличава добрата литература от наистина прекрасната. „Вера“ е книга, която бихте искали да четете отново и отново, за да запаметите някои моменти и да ги цитирате при нужда.“, изтъкват при връчването на премията „Национален бестселър“ за 2015 г.
„Сгъстена, кинематографична, емоционална проза, без нито един излишен герой, без нито един излишен ред, без нито един излишен епитет.“, гласи отзивът в Лента Ру.
English
