Американският писател Натаниъл Хоторн (1804–1864), по подобие на своя съвременник Едгар Алан По, е силно повлиян от готическата литературна традиция. Като осъжда пуританското морализаторство, лицемерието и користолюбието на окръжаващото го общество, на които противопоставя нравствената чистота на своите герои, Хоторн често търси убежище в света на мистиката и фантастиката. Той въвежда морализаторски тенденции в американската проза – дидактичните и често алегоричните му произведения, в които се борят доброто и злото, представят романтична картина на нравите и морала в Америка. Хоторн е написал над сто разказа и романите „Фаншо“ (1828), „Алената буква“ (1850), „Къщата със седемте фронтона“ (1851), „Мраморният фавън“ (1860).
English
