Вашата количка е празна!
Късна жена
Станчо Пенчев изследва съдбите на героите си през призмата на големите въпроси на отминалия страшен век. „Защо песъчинката-човек е осъдена да осъзнава светозданието? Беше се блъскал с кокоша слепота в пропаданията на този вкърмен с войни, кръв и пороци век... Но, Господи, кой може да прозре в световния водовъртеж? Знае ли някой какво е история?“ – пита се един от героите му. Привидно тези въпроси са обречени на неотговори. Но писателят знае, че не е така. Защото истинската спасителка на историята винаги е била литературата. Историята може да излъже, добрата литература - ако наистина е добра - не може. Литературата, за разлика от историята, пази паметта на очите, пази паметта на ръцете, пази паметта на сънищата, пази паметта тъкмо на отделната песъчинка, наречена човек. И когато затвори тази памет в страниците на книга, се провижда истинският лик на историята.
Деян Енев
Станчо Пенчев
Станчо Пенчев се ражда в Шумен през 60-те години на миналия век, през един февруарски парад на планетите. Зодиакалният му хороскоп на Водолей определя и либералното му отношение към прозаичните жанрове. Пише с еднаква лекота и безотговорност от фрагменти до романи, тоже притчи. Философското му образование в СУ „Св. Климент Охридски“ не му попречва понякога да се изкушава и от мерена реч. За изтъкване са двата му романа „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), в който битуват всякакви словесни форми, също и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат, печелили са награди. Последното му прегрешение са приказките, няколко от тях поместени в скромната книжица „Седем приказки“.
Няма добавен откъс от книгата!