Хасан Бласим (1973) е режисьор и писател от Ирак, който черпи голяма част от вдъхновението си от киното и често има чувството, че историите, които пише, са „просто отложени филмови сценарии“. Ражда се в шиитско семейство в Багдад, но с деветте си братя и сестри отрасва в Киркук: „В училище в час по рисуване ни караха да рисуваме танкове и войници, които стрелят по Хомейни и брадата му. И не ни преподаваха имената на цветята, които цъфтяха из града. Диви цветя с всякакви форми и багри. Учителката по математика ни налагаше с колана си. А баща ми системно и по най-идиотски причини упражняваше насилие върху майка ми. Присъствахме на публични екзекуции... Имаше една прашна площадка близо до квартала, в който живеехме. Там играехме на футбол. На същата площадка екзекутираха пред очите на всички дезертьорите и партизаните от кюрдската съпротива. И за назидание оставяха коловете, на които са били завързани обречените на смърт. Ние, децата, ги ползвахме за врати на футболното си игрище.“ Като тийнейджър пише поезия и съставя кръстословици за местен вестник, по-късно следва киноизкуство в Багдад. През 1998 г., заради неприятности с баасисткия режим на Саддам, се премества в Сюлеймания (Кюрдистан). Оттам, след мъчителен преход през държави и обстоятелства от 2000 до 2004 г., мигрира във Финландия. Първите си разкази публикува онлайн, в самоделния сайт iraqstory.com.
English
