Вашата количка е празна!
Метро 2034
2034 година.
Целият свят е в руини. Човечеството е почти изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там.
Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали повече от двайсет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят доникъде. Строежите на века, така и незавършени докрай, са се превърнали в развалини. Радиоефирът е пуст и свързочниците чуват само унило виене, когато за милионен път се настроят на честотите, по които някога са предавали Ню Йорк, Париж, Токио и Буенос Айрес.
Минали са само двайсет години от момента, в който това се случи. Но човекът вече не е господар на Земята. Създанията, родени от радиацията, са приспособени към новия свят значително по-добре от хората. Епохата на човека наближава края си.
Дмитрий Глуховски
Дмитрий Глуховски е един от най-популярните в момента руски писатели. Славата го спохожда след излизането на дебютния му роман „Метро 2033“ – антиутопия, която чертае мрачна визия за бъдещето на света след жесток ядрен апокалипсис. Според сюжета на романа малцина от оцелелите след катастрофата се скриват в московското метро – най-голямото бомбоубежище в света, където създават нови модели на обществено поведение. За своите 28 години Дмитрий Глуховски е успял да учи в Израел, да поживее една година в Германия и три във Франция. Работил е за „Радио России“, за „Дойче веле“, за каналите „Евронюз“ и „Russia Today“. Бил е военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на „Хизбула“.
Няма добавен откъс от книгата!