Вашата количка е празна!
Живей, живот
Когато ненадейно се изправиш
пред страшния и зейнал небосвод,
не тръгвай още, запретни ръкави
и тихо прошепни „Живей, живот!“.
Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен!
Как не съзнаваме, че си във нас.
Как те пилеем... Глупаво... Ужасно...
И ден след ден... Изтичат... Час след час...
Но радвай се! Защото още гледаш.
Защото чуваш, дишаш. Плачеш. Спри!
И осъзнай със колко светла щедрост
природата живот ти подари.
Недялко Йорданов
Недялко Асенов Йорданов е роден на 18.01.1940 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия в родния си град (1957) и българска филология в Софийския университет (1962). Работи като драматург в Бургаския драматичен театър (1963-83), като гл. редактор на алманах „Море” (1980–1988), а от 1990 г. е драматург на театър „Възраждане” – София.
По-важни поетични книги: „Всичко ще изпитаме” (1963), „Когато ставаме бащи” (1965), „И все пак любов” (1968), „Лирика” (1973), „Младостта си отива” (1977), „Любовна лирика” (1958; 1978; 1979), „Няма време” (1981), „Стихотворения” (1983), „Любовна лирика” (1987), „Остаряваме бавно” (1991), „Не остарявай, любов” (1991).
Пише и за театъра: „Ние не вярваме в щъркели. Пиеса” (1968), „Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът. Пиеси” (1977), „Развод по български. Пиеса” (1978), „Имате ли огънче. Комедия” (1980). Автор е и на роман в стихове за деца и юноши.
Под знака на ИК „Жанет 45” излизат книгите му „Ще те накарам да се влюбиш. Стихотворения” (2001), „Старомодна поезия” (2002), „Историята на една любов” (2002) и току-що излязлата „18 юли. Стихотворения”.
Няма добавен откъс от книгата!