Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни „Живей, живот!“.
Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат... Час след час...
Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш, дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари.
Български
