Вашата количка е празна!
Гнезда до поискване
Гнезда до поискване“ е книга за състоянието на духа, за колизиите и катарзиса, за оцеляването на човешкото в едно усойно време. Тук има архетипна истина, която стои извън модата, има изпреварващо сетивно познание, което се докосва до надвременното и мистичното. Между секирата, която свети в просъхналото семе, и кехлибарената капка на есенното сладко, поетът със стоическа мъдрост търси приюта на смирението, където да запълни пукнатините на собствената си идентичност, да намери терапия за паметта.
Това не са просто стихове, а браздулици от сълзи, в които се сеят въпроси и израстват болки от заръбилите рани на душите ни. Тук самотата е автентично кръщение, а неизплаканото мълчание – най-високият вик на духа. В свят, който виси на косъм, тези текстове предлагат единственото възможно убежище: вътрешното гнездо, изтъкано от памет, болка и неизгубена надежда. Те са дълбоко вглеждане в себе си и в общата ни, понякога болезнена, но красива животворна приемственост и непрекъсваемост на живота.
На всеки, който е изпадал в дълбока битийна изолация и вътешна емиграция сред светската врява, на всеки, който някога е прегръщал себе си, за да запуши кръвналите кратери на сърцето си, тази книга казва: „И мир на твоя дом, човеко.“
Руси Русев
Руси Стефанов Русев е роден през 1896 г. в гр. Котел, в семейството на беден занаятчия. Завършва право и финанси в Софийския университет, като се издържа сам. В Земеделския съюз влиза още като войник. Бил е инспектор на Постоянното присъствие на Съюза.
След преврата на 9 юни 1923 г. лежи 3 месеца в затвора. През октомври 1923 г. организира Съюзното издателство „Земеделско знаме“. След 1934 г. преминава на работа в Общия съюз на земеделските кооперации и заедно с Тодор Влайков, Иван Бешков, Димитър Илиев и др. основават хиляди кооперативни сдружения.
След 1 юни 1944 г. става министър на земеделието в правителството на Иван Багрянов.
В края на месец август земеделците Руси Русев и Христо Василев подават оставки и кабинетът на Багрянов пада.
На 1 февруари 1945 г. „Народният съд“ го осъжда на доживотен затвор, конфискация на имуществото му, лишаване от граждански права и глоба от 3 милиона лева.
Когато му отнемат пенсията, която получава за трудовия си стаж преди 9 септември 1944 г., Руси Русев в писма до ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС посочва с имена, документи и факти, че е спасил от смърт десетки земеделци и комунисти, рискувайки живота си. В резултат получава удостоверение, че е „подпомагал съпротивителното движение“.
Въпреки тази закъсняла „реабилитация“, той е следен от ДС почти до последния си дъх, а децата му са „деца на съден от Народния съд“.
Няма добавен откъс от книгата!