Вашата количка е празна!
Единайсетият час
В тези пет по-кратки прозаични форми (разкази или кратки новели) Салман Рушди насочва погледа си към последното действие на живота. Носталгичните и магични истории, наситени с кафкианска образност, се разполагат в три държави: Индия, Англия и Америка, смесват културни специфики и пластове, подреждат галерия от незабравими образи и дори дръзват да представят смъртта не като обективен край, а като събитие с личното участие на умиращия.
Неподражаемият език на Рушди, притежаващ силата да преобразява, прави гласа на автора жизнеутвърждаващ, макар и погледът му да е насочен към края на човешкия земен път.
Приспособяваме ли се към смъртта, или се бунтуваме срещу нея? В умозрителен покой или в бурен гняв прекарваме своя „единайсети“ час? Как постигаме удовлетворение, щом не знаем края на своята история? Такива въпроси задава Рушди. А ние се питаме какво представлява тази книга – сбогуване или разчистване на пътя за нещо съвсем ново?
И се надяваме…
Най-добрата книга на годината според сп. „Ню Йоркър“
Салман Рушди
Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.
Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).
Няма добавен откъс от книгата!