Мнозина продължават да спорят дали Нобелистът Елиас Канети е българин, немец, или просто няма народност. Напук на тях, той цял живот ще помни и разказва за България, родния си град Русчук, където преминават първите години от живота му, а малко преди майка му да почине, ще й занесе рози, за които трогателно ще излъже, че са от България...
В Спасеният език авторът разказва за детството си в България, Англия, Австрия и Швейцария. Пред погледа на любознателното момче се случват големи исторически събития, менят се впечатления от обкръжаващия го свят, наситен с ревност, властолюбие, мечти но и с много любов, нежност и гордост, чувства, които то изпитва към родителите, към близки и чужди хора.
Всеки читател, дори и този, който никога не е прочел и един ред от Канети ще остане поразен от описаните драматични събития, от любовта към бащата и ранната му смърт, белязали душевността на Канети за цял живот, от особената близост и ревност към майката, която след смъртта на бащата го въвежда в света на литературата; от семейното проклятие на патриархалния дядо; от безбройните паметни преживявания на Канети в ежедневието и в училище, чиято екзотичност провокира читателя да обърне поглед към своето собствено детство...

Няма добавен откъс от книгата!