Елиас Канети е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски (сефардски) произход, роден в Русе (някога Русчук). Получава Нобелова награда за литература през 1981 година. 

Родът на Елиас Канети може да се проследи назад във времето до 15 век, когато предшествениците му са прогонени от Испания. Майчиният език на Канети е ладинският.

През 1911 г. семейството на Канети се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. Както казва в спомените си писателят, това става при вестта за избухването на Балканската война. През 1913 г. майката на Елиас го отвежда заедно с двамата му братя във Виена. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия.

През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва с докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу схващанията му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.