Вашата количка е празна!
Работата на актьора, том 2
„Работата на актьора. Том ІІ“ представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е „подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника“, Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. Големият режисьор и гениален артист използва собствения си творчески опит: работата с роли от пиесите „От ума си тегли“, „Отело“ и „Ревизор“, за да илюстрира различните етапи на творчество: запознаване с ролята, нейният анализ, конкретното ѝ сценично въплътяване. През целия си дълъг сценичен живот Станиславски се е убедил, че верните физически действия позволяват да се предизвика и вярно сценично самочувствие и да се провокира вдъхновението. Неговият девиз е: „Не се напъвай да чувстваш; не преживявай на сцената, действай, истинското чувство ще се роди от вярно изпълненото физическо действие.“ Всеки, който се интересува от театър и най-вече тези, които работят на сцената трябва да познава този текст.
К. С. Станиславски
Константин Сергеевич Станиславски (1863–1938) е руски съветски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния реализъм. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в България. Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети.
Роден е на 17 януари 1863 г. През 1888 г. основава (заедно с режисьора А. Ф. Федотов и педагога Фьодор Комисаржевски) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от Лев Толстой, 1891 г., „Потъналата камбана“ от Герхард Хауптман, 1898 г., и др.
През 1898 г. съвместно с Владимир Немирович-Данченко основава Московски художествен театър (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от Алексей Толстой (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от Антон Чехов (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на Максим Горки „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко).