В бурните дни след унищожаването на армията на император Никифор, кан Кубрат превзема Адрианопол. 40000 жители заедно със семействата си биват изселени по Дунава. Между тях е и семейството на Лъв, синът на кан Телериг, който е имигрирал преди години във Византия. Страхота, синът на Лъв, е по това време на 5 години. През 827 година, в селището Галати на Дунава, се ражда и изключителния Църхо, последното от седемте им деца. Съдбата ще върне баща им на българска държавна служба с различни мисии в тогавашна Европа. Страхота от рано развива силен талант на администратор и управител в България. А Църхо, този обаятелен малчуган, очарова всички с изключителният си талант да учи древни и живи езици, да ги разчленява на съставните им части, да ги анализира. Когато Византия води тежка война с арабите, българския владетел Маламир е помолен за помощ срещу мощните смолени. В замяна на потушаване на тяхното въстание България получава Солун, който административно започва да се управлява от цар Михаил от Охрид. Част от договора с Византия обаче е, и изселването на Крумовите преселници в Солун. Тази задача е възложена от българска страна на Лъв. Следват интересни перипетии по изселването, в които Лъв проявява таланта си на военачалник. За това, с разрешение на кана, той е привлечен и от император Теофил за личен съветник, а от цар Михаил – за подстратег на Солун. Така семейството заживява в Солун. Братята са за много кратко време там. Страхота, също със съгласието на кана, получава управлението на голяма славянска област от император Теофил, а Църхо, чиято слава на изключително надарено момче е стигнала до Теофил, е привлечен да се учи в школата построена от Теодосий над Магнаурския залив, заедно с децата на императора. Събуждайки възторга на всички, Църхо усвоява с необичайна бързина всички светски и религиозни науки и елинското изкуство. Следва невероятна кариера на преподавател в Магнаура, учен, автор на множество научни изследвания и дипломат. Но най-великото му достижение е превеждането на книгите на съотечественика му Урфил, писани преди 400 години на съвременен български. Анализирайки развитието на санскритския език Църхо съставя първата българска граматика и, следвайки строго граматичните правила, преработва преводите. По време на една от многото дипломатически мисии Църхо се запознава и с писмена система създадена от сирийски изселници в Крим, използвана, за да се запише езика на кутригурите-българи. Тя използва само съгласни. Дванадесет от знаците са стари пеласгийски знаци, които се използват и от гърците. Църхо, с необичайния си интелект на учен, добавя липсващите гласни, и създава пълен еквивалент на таблиците на Урфил тоест на глаголицата. Той и блестящият му ученик Климент усъвършенстват калиграфията и съставят и на тази азбука старият и новият завет и други полезни книги. Следва невероятните събития в Охрид, Моравия, Панония и Рим където Църхо, който преди това е кръстен в Константинопол с името Константин, приема в Рим монашество с името Кирил, и след 50 дни умира. Брат му Страхота, който преди да стане управител на голяма славянска област е кръстен на името Методий, се връща като ръкоположен от папата епископ на Сремска Митровица и продължава просветителското дело, преживявайки преследването от страна на немското духовенство и нечовешкия затвор в манастира в Елванген. След като унгарците завземат днешната си земя, част от учениците на тези велики учители достигат Белград, за да започне в България изграждането на първата всенародна образователна система в Европа.
Но най-интересното в този исторически роман е, че неговият скелет е основан на сведенията на множество стари автори, които, ако любопитният читател желае, може сам да провери в книгата „Българска история до XII век през погледа на старите автори“, написана от същия автор.
English
_46798_1.jpg)
