Глазгоу от началото на 80-те, в разгара на тачъризма, когато хиляди хора остават без поминък и са обречени на бедност. Агнес Бейн винаги е очаквала повече от живота, но така и не става любима жена и живее красиво само във въображението си.
Дебютен роман, който се чете като шедьовър., „Уошингтън Поуст“
Мъжът ѝ я изоставя и не след дълго тя се озовава с трите си деца в бедняшко миньорско селище, където постепенно се пропива. Децата правят всичко възможно да ѝ помогнат, но после едно по едно я напускат, за да се спасят. Не я предава само малкият впечатлителен Шъги, който до последно се надява да се измъкнат от недоимъка и ужаса на алкохолизма.