Вашата количка е празна!
Българска история, Том 2 (485 – 668 г.)
1. Балканите след 462 г.
1.1. Общ обзор на етнографското и политическо състояние, в което оставихме през 468 г. страните отсам и отвъд Дунава
1.2. Остроготи и визигети на Балканите. Аспар и синовете му, Теодорк Велики и Теодорих Триаров
1.3. Походът на Теодорих от Балканите към Италия. Теодорих Велики, крал на Италия
1.4. Българите зад Дунава при войните на Теодорих Велики
1.5. Бележки, цитати и обяснения към глава 1
2. Войните на император Анастас с остроготите и с българите
2.1 Крупна победа на българите при река Зурта през 499 г.
2.2. Войните с Теодорик за Сирмион. Мундо
2.3 Император Анастас издига Дългата стена срещу българите
2.4 Шестгодишната войната на Виталиан с Анастас за православието
2.5. Бележки, цитати и обяснения към глава 2
3. Първи появявания на българите в Европа под това си собствено име
3.1. Моисей Хоренски за българите
3.2 Аорси и сираки
3.3 Трите войни между българи и лангобарди
3.4 Отношенията на Теодорих Велики и император Зинон
3.5 Войната на остроготите с българите през 845 г.
3.6 Теодорих побеждава Одоакър. Теодорих Велики – крал на Италия
4. Първи войни на самите българи през Дунав на територията на Източната римска империя
4.1 Войната на река Зурта през 499 г.
4.2. Набези през 502 г.
4.3. Войната с Мундо и остроготите
5. Последвалите български и в същото време славянски войни през Дунава
5.1. Произходът на Юстин и Юстиниан
5.2. Славяни
5.3. Кои от хуните са българите?
5.4. Царица Войе, съюзница на Юстиниан
5.5. Опит за християнизиране на хуните
5.6. Набези на българи и славяни в Източната римска империя
5.7. Вяра, управление и обичаи на славяните
5.8. Мунд - илирийски княз
5.9. Римската охрана на Дунава
5.10. Патрицият Чита воюва с българи на река Янтра през 535 г.
5.11. Български войски на Балканите през 538, 539, 540, 544 г.
5.12. Неуспешно славянско нашествие през 549 г.
5.13. Любопитната история на псевдо Хилвудий
5.14. Славянски нашествия през 547-550 г.
5.15. Интригите на Юстиниан, граждански войни между кутургури и утургури през 546-559 г.
5.16. Хунски набег в Тракия през 551 г.
5.17. Славянски набег в Илирия през 551 г.
5.18. Как се пренесе тайната за производство на коприна от Китай в Константинопол?
6. Аваро-българският съюз 558-619 г.
6.1. Огори, хуни, вари
6.2. Как хуни и вари бяха наречени авари?
6.3. Походът на кутригурите начело със Заберган през 558 г. до
Цариград, Херсонес и Термопилите
6.4. Авари побеждават утигури, зали, савири и анти. Кутригурите
стават съюзници на аварите
6.5. Хуни стигат до Одесопол при Варна в 562 г.
6.6. Аварско посланичество в Цариград
6.7. Аварската война с франките през 562 г.
6.8. Второ аварско посланичество в Цариград през 565 г. Начало на изнудването на Източната римска империя
6.9. Втора аварската война с франките през 566 г.
6.10. Политиката на Боян спрямо лангобарди и гепиди, унищожаване
на гепидската държава през 568 г.
6.11. Изселване на лангобардите в Италия през 568 г. заедно с гепиди, българи, сармати, панонци, суави, норици и други
6.12. Неуспешни преговори за предаване на Сирмион на аварите
6.13. 10 000 кутригури опустошават Далмация
6.14. Нови преговори за Сирмион
6.15. Първа успешна война на аварите през 579 с Източната римска империя. Мирен договор
6.16. Поява на турците на историческата сцена в Европа
6.17. Утигури, като поданици на турците, завземат Кримския Босфор
през 576 г.
6.18. 100 000 славяни нахлуват в Източната римска империя през
578 г. и влизат в Елада. Империята отговаря, изпращайки 60 000
аварски конници в славянските земи отвъд Дунава
6.19. Аварите превземат Сирмион през 579 – 573 г.
6.20. Аварите отново изнудват Източната римска империя, превземат Сингидон и стигат до Анхиало през 583 г. Мирен договор срещу огромен данък
6.21. Славяни нахлуват до Дългите стени и биват отблъснати от Коментиол през 584 г.
6.22. Нова аварска война 586-587 г.
6.23. Славяни през 588 г. покоряват Тесалия, Елада, Атика, Еноиа и Пелопонес и изтребвайки жителите, се заселват там
6.24. Край на войната между Източната римска империя и Персия през 591 г., прехвърляне на азиатските войски в Европа
6.25. Славяни обсаждат Сингидон през 592 г.
6.26. Нова аварска война през 593 г. в Мизия и Тракия. Чрез хитростта на Маврикий аварите се оттеглят
6.27. Война на Източната римска империя със славяните отвъд Дунава през 593 г.
6.28. Бунт на римските войници през 594 и 595 г. Римляните предават славянските си пленници на аварите
6.29. Славяни грабят империята през 595 г.
6.30. Българите побеждават римски легион на река Янтра през 596 г.
6.31. Нова война на ромеите със славяните отвъд Дунава през 497 г.
6.32. Българи завладяват Сингидон (Белград) през 597 г., след което
биват отблъснати от града
6.33. Авари завземат 40 крепости в Далмация през 598 или 599 г., но загубват заграбеното
6.34. Аварите изпращат храни на римската армия при Томи за Великден през 600 г. Двете войски се разотиват мирно.
6.35. Император Маврикий предава непокорната си войска на аварите през 600 г. и сключва мирен договор в Дризипера
6.36. Ответен удар на Римската империя. Крупно поражение за аварите на река Тиса
6.37. Нова война между ромеи и славяни през 602 г.
6.38. Бунт на ромейската войска, провъзгласяване на Фока за император през 602 г.
6.39. Ираклий сваля Фока и става император през 610 г.
6.40. Хунската аристокрация приема християнството в Цариград
през 619 г. Съюзът на Ираклий с хуните
6.41. Неуспешното покушението на аварите през 619 г. срещу император Ираклий. Аварите се връщат с огромна плячка в страната си
6.42. Мир между Ираклий и Боян през 620 г.
6.43. Войната на Ираклий срещу персийците от 622 до 627 г. Пълен разгром на Персия 201
6.44. Последната обсада на аваро-българския съюз срещу Цариград
6.45. Славяни
6.46. Славяните въстават начело със Само срещу аварите през 623 г.
6.47. Смъртта на Боян. Неуспешно въстание на българите в Панония срещу аварите през 630 г.
6.48. Идването на хървати на Балканите през 623-630 г.
6.49. Идването на сърби на Балканите след 630 г.
6.50. Българите в Панония начело с Куврат въстават и се
освобождават от зависимостта на аварите през 634 г.
7. Животът на Мохамед, същност на исляма
7.1. Арабия. Идолопоклонничество при арабите. Град Мека
7.2. Раждане на Мохамед, младост
7.3. Женитба с Хадица
7.4. Легендата за възникване на Корана
7.5. Пророк, първи проповеди. Изпъждане от Мека
7.6. Преследване на исляма. Мохамедовото побягване от Мека в Медина. 16 юли 622 - начало на мюсюлманското летоброене
7.7. Начало на вечната кървава разправа с друговерците
7.8. Идолопоклонниците си отмъщават
7.9. Мохамеданите избиват най-богатите и най-силните евреи в Арабия и Мохамед заграбва имуществото им. Покоряване на останалите племена около Медина, ханатската и корадийската война
7.10. 700 врагове на Мохамед закопани живи на площада в Медина. Вероломното убийство на Салам.
7.11. Завръщане в Мека през 628 г.
7.12. 48-та глава на Корана под име „Завоевание“ и вечната война срещу неверниците. Бедуините разпространяват исляма със сабите си
7.13. Смъртта на Мохамед
7.14. Наследниците на Мохамед, раздори, сунити (турци и араби) и шиити (персийци)
7.15. Същност на ислямската вяра, съдържание на Корана
7.16. Догмите на исляма
7.17. Правилата на исляма
8. Кроват и синовете му
8.1. Хазари
8.2. Българи на река Волга
8.3. Волжките българи приемат исляма през 922 г.
8.4. Войните на руси и българи на Волга
8.5. Монголците завоюват Волжка България през 1232 г.
8.6. Русите завладяват Волжка България през 1590 г.
Николай Иванов Колев
Д-р Николай Иванов Колев е автор на 6 книги в областта на ядрената безопасност, които многократно се преиздават от издателство „Шпрингер“ и на около 300 научни публикации в специализирани списания.
Гаврил Кръстевич
Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, радетел за културното обособяване на българите вОсманската империя по времето на Танзимата. Кръстевич е един от учредителите на Българската екзархия. Той е и главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година.
Няма добавен откъс от книгата!