Вашата количка е празна!
Фотописи
Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ракурс на кадъра и от усмихнато-тъжния му, често болезнен прочит.
Иван Кулеков е химик, който е драскал карикатури, но е филолог, който е писал по радиото, защото неговите пиеси са се играли в Народния, Сатиричния, Младежкия и други театри, но пък не е чел някои от своите книги, тъй като те са на италиански или унгарски, и въпреки че са го превеждали във всички европейски страни, се е кандидатирал за президент на BG, а не се е гледал дълги години в телевизора, докато един анимационен филм по негов сценарий влязъл в колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, и снимайки документални филми в Китай или село Хирево, Кулеков се опитвал да събере образи и думи от цял свят в списание „Паралели“, но в продължение на повече от 15 години ги затварял между кориците на тази книга, която, както се мълвяло, започвала с нищо и завършвала със „Защо?“. / Авторът за себе си и книгата си „Фотописи“ в едно изречение/
Иван Кулеков
Роден съм на 28 април 1951г. в с. Хирево. Селото го няма на картата на България по същата причина, поради която България я няма на картата на света – комплекс за малоценност. Затова и целият ми живот преминава в опити за преодоляване на този комплекс: на 16 години публикувах първата си карикатура, завърших българска филология и философия в Софийския университет, говорих 16 години по националното радио, още 17 години се показвах по телевизията, публикувах 6 сатирични книги в България, 2 – в Италия, 1-а в Унгария, превеждаха ме на всички европейски езици (сборникът източноевропейска проза “DESCRIPTION OF A STRUGGLE” беше издаден в Англия и САЩ), написах 10 сценария за анимационни филми (един от тях – “Неделя” (реж. А. Кулев и Н. Тодоров) е в колекцията на Музея за модерно изкуство – Ню Йорк), направих 2 фотоизложби, снимах видеорепортажи от Китайската стена и с. Вълчи дол, покланях се на театрални премиери в Народния,Сатиричния и Младежкия театри, бях кандидат за президент на Република България…
И в резултат на всичко това комплексът ми за малоценност стана още по-голям. Затова където и да ме потърсите – в литературата, театъра, телевизията, в България или в чужбина – мене ме няма.
Няма добавен откъс от книгата!