Вашата количка е празна!
Окапалата шума
Романът е написан през 1954 година. Тоест когато Габо е бил на 27 години. Това е първият му роман и първата му публикувана книга въобще.
Това е и първото негово произведение с място на действието прочутото Макондо, любимото на Габо, което той споменава и в много следващи творби, и дори да не го нарича с името му, се разбира, че става дума за него.
Романът се състои от 11 глави. В него се разказва за едно семейство от четирима души: възрастен полковник от войните, втората му жена, дъщеря му и внука му. 25 години преди текущия момент на действието в дома им пристига френски лекар с препоръчително писмо от главния интендант на Атлантическото крайбрежие в края на Хилядодневната война (1899–1902), полковник Аурелиано Буендия, и полковникът го приема да живее при тях. (Усещате ли как бавно, с едва доловим тътен, се приближава „Сто години самота“.)
Формалната времева рамка на романа е няколко часа: от смъртта на лекаря до тръгването на ковчега му към гробището. В книгата всичко се разказва от тримата главни участници: полковника, дъщеря му и внука му. Но в техните монолози има втъкани монолози на други хора, а в тях има и кратки монолози, диалози и реплики на трети герои. В творбата има много събития в характерния стил на Маркес да се разхожда във времето и много действащи лица.
Габриел Гарсия Маркес
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес е пълното име на колумбийски писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо в цяла Латинска Америка.
Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. Получава Нобеловата награда за литература през 1982 г.
Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико, където живее и до днес. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба, които повлияват значително на формирането на неговия мироглед. Политическите му и идеологически виждания и разбирания се оформят предимно на базата на историите, разказвани от неговия дядо – полковника, който е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Дядо му е със свободни разбирания, либерал. Баба му от друга страна му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления.
Няма добавен откъс от книгата!