И в родината си, и по света Мирча Картареску е най-популярният съвременен румънски писател, а „Носталгия“ е най-четената и най-превеждана негова книга. Написана през втората половина на осемдесетте, излиза в нецензуриран вариант през 1993 г. Съдържа пет новели, но в повечето от изданията книгата провокативно се самоопределя като „роман“.Подредбата на отделните новели недвусмислено подсказва усърдното търсене на допълнителен композиционен романов разказ, разказ на самата композиция. „Носталгия“ е книга, чийто смисъл надхвърля аритметичната сума от смислите на отделните новели. Главният герой на несъществуващия роман е Разказвачът. Във всяка новела той има различни превъплъщения, разгръщащи се ретроспективно. Един път свидетелства за игра на руска рулетка с шест куршума в барабана на револвера, друг път страда болезнено от носталгия по срещата с божествените чудеса на детството, трети път участва в неосъществимата интеграция на двете андрогинни половини на човека, четвърти път проследява в качеството си на паяк неомитологичните мито-ритуални практики на нашето живеене... Мнозина интерпретатори говорят за единството на персонажа в различните новели, независимо дали е мъж, момче, жена, юноша или зрял човек, но това единство всъщност е илюзия, мираж, роден в маранята на Разказвача. Разказвачът като персонаж дава огромни възможности за постмодерна игра при общата и при частните композиции, при смяната на повествователните гледни точки, особено при играта с езика. Тази игра на „разказване“ подготвя в известен смисъл пищния повествователен разгул в трилогията „Ослепително“. Тук, в „Носталгия“, разказването „разказва“ за носталгиите на разказвача по различните фази на живота и на езика му, а заглавието покрива целостта на книгата и я прави единна.

Няма добавен откъс от книгата!