Вашата количка е празна!
Сърца за изтръгване
Романът „Сърца за изтръгване“, издаден през 1953 година, е сред знаковите произведения на Борис Виан. Неговият герой - психоаналитикът Жакмор, дошъл незнайно откъде, попада сред обитателите на несъществуващо село, и се сблъсква с техните необичайни нрави.
Абсурдният и ирационален свят в романа, населен с причудливи и гротескови образи, е всъщност нашият съвсем конкретен свят. По особен, поетично зловещ начин авторът третира проблема за насилието, което човек приема за "нормално" в своя живот и за вечния стремеж на човешкия дух към свобода.
В това издание е включена ексклузивна илюстрация от Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Борис Виан
Борис Виан е френски писател, драматург, поет и музикант – композитор и тромпетист.
Борис Виан е четвъртото дете на заможни родители. Скоро след раждането на Виан, заради несполучлива игра на борсата от страна на бащата, семейството обеднява и е принудено да се мести в различни градове. В началото на 30-те години на 20 век Борис Виан учи в Севър и Версай, а по-късно в лицея „Кондорсе“ в Париж. Оттогава датира и вкусът му към литературата.
Започва да следва в „Екол сантрал“ през 1939 година, но в началото на Втората световна война повече се интересува от обществените събития, отколкото от образованието си. Започва да свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд, сътрудничи на списание „Хот джаз“. Началото на войната във Франция съвпада и с друга негова криза – поради влошеното си здраве (сърдечно заболяване, причинено от прекаран в детството ревматизъм), Виан е принуден да се откаже от свиренето на тромпет. Все пак в началото на военните години личният му живот претърпява значителни промени – сключва брак с Мишел Легриз, а през 1942 г. се ражда и синът им Патрик. Същата година Борис Виан вече е дипломиран инженер. По това време има сериозни проблеми с властите, най-вече заради съпругата си, чийто баща е арестуван от Гестапо за предаването на секретни данни в Лондон. Досието на Виан, събирано от агентите на окупаторите и колаборационистите, обхваща стотици страници. Въпреки това Борис Виан успява да си намери скучна, но добре платена работа като инженер, която му дава възможност да започне първите си по-сериозни литературни опити.
След края на войната Борис Виан изявява напълно своя литературен и музикален талант. Публикува най-значителните си творби. В края на 50-те години на 20 век осъществява множество концертни турнета из цяла Франция и в чужбина. След известен период на огорчение заради скандалите около някои литературни произведения, към края на живота си Виан отново започва активна дейност. Снима се в киното, пише пиеси, филмови сценарии, публицистика. Здравето му обаче непрекъснато се влошава и през 1959 година почива от белодробен инфаркт по време на кинопремиерата на „Ще плюя на вашите гробове“.
Няма добавен откъс от книгата!