Вашата количка е празна!
Златна колекция (сборник разкази)
Като сгъстяват епично проникновение в сурови, поразяващи като куршуми повествования, разказите на Фокнър пробуждат съкровените качества на мястото, дълбоките пластове от история и легенди и целия страх, жестокост и нежност на човешкото състояние. Те са населени както с идеални образи, така и с обикновени мъже и жени, изпъкващи върху страниците толкова ярко и неизличимо, че засенчват героите от повечето романи.
Фокнър е същински гигант в американската литература, прочут по цял свят като един от най-великите писатели на двайсети век. Той преобразява своя „собствен отпечатък“ в апокрифна среда, в която изследва, изразява и предизвиква „старите твърдения и истини на сърцето“. През най-силния си период, от 1929 до 1942 г., за малко над десетилетие Фокнър натрупва повече творчески постижения, отколкото мнозина писатели за цял живот. Изумително е как един младеж, който дори не е завършил гимназия и колеж, живеещ в малко градче в най-бедния американски щат, и то по време на Голямата депресия, е съумял да напише книги, намерили място в златния фонд на американската литература.
Комбинирайки символизма и похвата „поток на съзнанието“, той създава нов подход в писането на художествена литература. През 1949 г. е награден с Нобелова награда за литература.
Уилям Фокнър
Уилям Фокнър (1897–1962) e Роден в Ню Олбани, щата Мисисипи и с няколко кратки прекъсвания прекарал целия си живот в Оксфорд, щата Мисисипи. Слаб ученик, посещавал колежи и университети, без да завърши дори гимназия. Но овладял френския език от майка си и изчел цялата класика и съвременна литература, както, разбира се, и Библията. И слушал жадно и ненаситно разказите на близки и съграждани за миналото на Юга и на Мисисипи, за собствения си род, за Гражданската война, за робството, за Ку Клукс Клан. От средно заможно южняшко семейство, но работил какво ли не през живота си – пощаджия, пилот на боен самолет, писар, огняр, сценарист в Холивуд. Сам казва, че няма черна работа, с която да не може да си изкара толкова хляб, колкото му е необходимо, за да си освободи време и тишина да пише. Не особено известен извън литературните кръгове на модернистите в САЩ и Европа, докато през 1949 година не получава Нобелова награда за литература. След това е сред най-прославяните.
Питали го: Има хора, които казват, че не могат да разберат написаното от вас, дори след като прочетат творбата ви два и три пъти. Какво ще ги посъветвате?
Фокнър: Да я прочетат четвърти път.
Няма добавен откъс от книгата!