Превод Валери Петров
Прекрасно подаръчно издание, съдържащо в себе си вечните Шекспирови сонети както в оригинал, така и в най-добрия български превод – този на Валери Петров. Книга за ценители!
Уилям Шекспир е знаменит английски драматург и поет, признат в западната култура като най-значимият писател в англоезичната литература.
Шекспир е от малкото драматурзи, които се отличават в писането както на трагедии, така и на комедии. Някои от пиесите му съдържат песни, които са едни от най-изтънчените лирични поеми, писани на английски език. Шекспир е написал 38 пиеси, 154 сонета и множество поеми – 2 повествователни и няколко по-кратки. Способността му да улавя и предава най-дълбоките аспекти от човешката природа дават право на мнозина да го смятат за ненадминат талант, а Английският ренесанс често е наричан „шекспиров период“.
Пише произведенията си в периода 1588-1613 година, но точните дати и хронологичната последователност на пиесите не са изяснени в повечето случаи. Продуктивността му е изключителна, още повече като се вземе предвид, че е живял само 52 години. В допълнение, Шекспир е най-цитираният писател в англоезичната литература, смятан за „английския национален поет“ и наричан още бардът на Ейвън или лебедът на Ейвън.
Преводи на Шекспир има на повечето живи езици и неговите пиеси се ираят неотменно навсякъде по света.
Ранни години
Уилям Шекспир е роден през 1564 година в град Стратфорд на Ейвън и е кръстен на 26 април. Датата на раждането му е неизвестна, но традиционно се приема, че това е 23 април, Гергьовден. Тази дата води началото си от грешка на изследовател от 18 век и се утвърждава, донякъде заради съвпадението с датата на смъртта на Шекспир – 23 април 1616 г.
Бащата на Шекспир, Джон, е заможен производител и търговец на ръкавици и изделия от кожа, произлизащ от Снитърфийлд, а майка му, Мери Ардън, е дъщеря на богат селянин. Уилям е третото от осем деца в семейството и най-големият син, доживял до зряла възраст.
Въпреки че няма оцелели документи за това, повечето биографи на Шекспир приемат, че той учи в училището „Крал Едуард VI“ в Стратфорд, безплатно училище, основано през 1553 година и разположено на няколкостотин метра от дома му. Качеството на обучението в началните училища по това време е различно, но учебната програма е унифицирана и включва обучение по латински език и литература.
На 27 ноември 1582 година, когато е на 18 години, Уилям Шекспир се жени за Ан Хатауей — дъщерята на местен селянин, която е с 8 години по-възрастна от него. Двамата имат три деца, първото от което се ражда шест месеца след брака им и е кръстено на 26 май 1583 година с името Сюзана. Две години по-късно (кръстени са на 2 февруари 1585 година) се раждат и близнаците Джудит и Хамнет.] Хамнет е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (погребан е на 11 август 1596 година).
Времето между 1582 и 1592 година е неясно, защото Шекспир не фигурира в никакви писмени документи. Предполага се, че през това време той работи като занаятчия, учител, в адвокатска кантора и като актьор в пътуваща трупа. През 1592 година вече е част от театралния живот на Лондон.
Театрална кариера
Предполага се, че Шекспир пристига в Лондон през 1588 г., като установява себе си като актьор и драматург. Още в самото начало на кариерата му другите лондонски драматурзи започват да завиждат на забележителния му талант. Робърт Грийн го денонсира като „първенюшка гарга, красива с нашите пера, която със своето тигрово сърце е загърната в мантото на актьора.“ „Мисля, че той е точно толкова способен да се изразява в надутото многословие на белия стих“ продължава Грийн „както и повечето от вас и бидейки абсолютно по йоханески едно момче за всичко, той е само в рамките на собствено си самомнение единствената разтърсваща сцена в страната.“ (реплика в италиански стил, която пародира фразата „O, сърце на тигър, скрито в облик на жена“, която Шекспир пише в Хенри VI, част 3)
В края на 1594 Шекспир е актьор, писател и частично собственик на компания за театрални представления, позната като Мъжете на Лорд Чембърлейн, придобила наименованието си, както и други от този период от името на аристократичния ѝ спонсор. Групата била толкова популярна, че след смъртта на Елизабет I и коронясването на Джеймс I (1603), новият монарх приема покровителството над компанията и тя става популярна под името Мъжете на Царя.
Множество документи отразяващи правните дела и търговските трансакции показват, че Шекспир забогатява по време на престоя си в Лондон до толкова, че закупува собственост в Блекфрайърс, Лондон, и притежавал втората по големина къща в Стратфорд, Ню Палас.
По това време пише поемата „Венера и Адонис“, хрониката „Ричард III“ и комедиите „Укротяване на опърничавата“ и „Напразните усилия на любовта“. През 1595 г. става член на трупата на лорд-камерхера. Пише трагедията „Ромео и Жулиета“, хрониката „Ричард II“ и комедията „Сън в лятна нощ“. През 1596 г. семейството получава фамилен герб, а Шекспир получава правото да носи титлата „джентълмен“. По това време срещаме името му сред главните актьори в пиесата „Всеки има своя хумор“ на Бен Джонсън.
Между 1593 и 1599 година пише 154 сонета, които публикува през 1609 г. През 1599 е построен театър „Глобус“, в който Уилям Шекспир е акционер. За представленията си там пише комедията „Дванайсета нощ“ (1600 г.), трагедиите „Хамлет“ (1601 г.), „Отело“ (1604 г.), „Крал Лир“ (1605 г.), „Макбет“ (1606 г.) и др. През периода 1609-10 година се връща в Страдфорд, а после пак в Лондон. Пише трагикомедията „Бурята“ и хрониката „Хенри VIII“. През 1613 г. изгаря театър „Глобус“ и Шекспир се връща в Страдфорд, където след три години на 52-рия си рожден ден (1616 г.) умира. Погребан е в църквата „Света троица“ в Стратфорд на Ейвън, точно където е и кръщаван 3 дни след раждането си.
Произведения
Както е добре известно самият Шекспир не е имал дял или участие в публикуването на собствените му произведения, нещо повече, той не е имал интерес в това. Той е предоставял манускрипти на пиесите за групата си (Първоначално кръстена Мъжете на Чембърлейн, а после Мъжете на краля), но компаниите по това време смятали, че е лошо за бизнеса да публикуват текстовете – така те могли да станат достъпни за други компании, самият Шекспир се вълнувал само от представянето на пиесите на сцена. Все пак осемнадесет (18) от пиесите биват публикувани като евтини малки кварто издания (кварто наподобява памфлет, страниците са оформени като листата са прегънати през средата), макар с не особено достоверен и точен текст. Всъщност на Шекспир дори не е заплатено за тези издания, понеже по онова време издателствата заплащали за манускрипт без да се интересуват кой всъщност е автора. Все пак двама от приятелите на Шекспир, Хеминг и Конел, събрали общо тридесет и шест (36) негови пиеси, осемнадесет (18), от които до тогава непубликувани и ги издали като фолио, и досега известно като Първо фолио. Това издание се появява през 1623, седем години след смъртта на Шекспир. Именно в това първо фолио пиесите на Шекспир са разделени на три групи: трагедии, комедии и исторически. Днес някои от пиесите (комедии) се отделят в четвърта група – романси или трагикомедии.
Трагедии
Ромео и Жулиета (Romeo and Juliet)
Макбет (Macbeth)
Крал Лир (King Lear)
Хамлет (Hamlet)
Отело (Othello)
Тит Андроник (Titus Andronicus)
Юлий Цезар (Julius Caesar)
Антоний и Клеопатра (Antony and Cleopatra)
Кориолан (Coriolanus)
Троил и Кресида (Troilus and Cressida)
Тимон от Атина (Timon of Athens)
Комедии
Комедия от грешки (The Comedy of Errors)
Всичко е добре, когато свършва добре (All’s Well That Ends Well)
Както ви се харесва (As You Like It)
Сън в лятна нощ (A Midsummer Night’s Dream)
Много шум за нищо (Much Ado About Nothing)
Мяра за мяра (Measure for Measure)
Укротяване на опърничавата (Taming of the Shrew)
Дванайста нощ (Twelfth Night or What You Will)
Венецианският търговец (The Merchant of Venice)
Веселите уиндзорки (The Merry Wives of Windsor)
Напразни усилия на любовта (Love’s Labour’s Lost’)
Двамата веронци (The Two Gentlemen of Verona)
Двамата знатни сродници (The Two Noble Kinsmen)
Романси
Бурята (The Tempest)
Перикъл (Pericles, Prince of Tyre)
Цимбелин (Cymbeline)
Зимна приказка (The Winter’s Tale)
Исторически драми
Ричард III (Richard III)
Ричард II (Richard II)
Хенри VI, част 1 (Henry VI, part 1)
Хенри VI, част 2 (Henry VI, part 2)
Хенри VI, част 3 (Henry VI, part 3)
Хенри V (Henry V)
Хенри IV, част 1 (Henry IV, part 1)
Хенри IV, част 2 (Henry IV, part 2)
Хенри VIII (Henry VIII)
Крал Джон (King John)
Загубени пиеси
Победоносните усилия на любовта (Love’s Labour’s Won)
Карденио (Cardenio)
Апокрифни
Едмънд Храбрият (Edmund Ironside)
Едуард III (Edward III)
Сър Томас Мор
Поезия
Сонети (Sonnets)
По-дълги стихотворения:
Венера и Адонис (Venus and Adonis)
Похищението на Лукреция (The Rape of Lucrece)
Влюбеният пилигрим (The Passionate Pilgrim)
Фениксът и Гълъбът (The Phoenix and the Turtle)
English
