Вашата количка е празна!
Последното писмо до Бог
Героите са наши съвременници, живеещи в различни по мащаб населени места. Те са представители на най-различни възрасти, професии и етноси – от деца до отиващи си от живота старци, от хора на физическия труд до съдии и министри, от българи до роми.
Носители на различна индивидуална ценностна система, озовали се в различни ситуации и състояния, те поставят въпроси за смисъла на битието си. Неслучайно никой от тях не е обозначен с лично и фамилно име, а е символен носител на някакъв житейски светоглед, на някаква своя „концепция“ за живеене и разбиране на значимото и незначителното, на преходното и непреходното, на вярата и безверието.
Начо Христосков
Начо Христосков е завършил българска филология. Работил е като нощен възпитател, организатор в младежки дом и в сферата на културата, редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател. От 1992 г. до 2001 г. е бил директор на най-старото българско книгоиздателство – „Христо Г. Данов“, Пловдив.
Оставал е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г.
До 1990 г. не му е издавана книга. Публикувал е в почти всички хартиени и електронни издания. Участник в международни писателски срещи в Германия, негови творби са превеждани на немски език. Автор е на следните книги: „Дъх на ягоди, полъх на любов и телеграма“ – новели (1990 г.); „Подхвърлянето“ – роман (1995 г.); „Слънчевото куче“ – разкази (2000 г.); „От пролуката до гроба“ – разкази (2010 г.); „Разкази за Иван“ – разкази (2013 г.).
Председател на Дружеството на писателите – Пловдив. Живее и работи в същия град.
Няма добавен откъс от книгата!