Вашата количка е празна!
Времеубежище
Както писателите могат, Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо.
Преди време „Физика на тъгата“ улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта - да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет. Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в краят на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно.
Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това.
Ето и думите на самия автор:
„ За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща.
Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас.
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.“
Георги Господинов
Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 година, в Ямбол. Един от най-успешните млади български автори както в родината си, така и в чужбина. Творческата му биография започва с две поетически книги, веднага забелязани и оценени и от читателите, и от критиката: „Лапидариум“ (1992, Национална литературна награда за дебют), „Черешата на един народ“ (1996, Награда на Сдружение на български писатели за книга на годината; второ издание 1998). Следва „Писма до Гаустин“ (2003). Неговият дебютен роман „Естествен роман“ (1999, второ издание 2000) получава първа награда от Националния конкурс "Развитие" за съвременен български роман. Критиката го определя като „първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“ (сп. „Егоист“).
През 2001 г. „Естествен роман“ е публикуван в Сърбия от белградското издателство „Геопоетика“. През 2002 излиза във Франция в парижкото издателство „Фебюс“ и получава възторжени отзиви във френскоезичната преса. През 2005 г. „Естествен роман“ има вече преводи и на английски (издаден е в САЩ), чешки, хърватски, датски, а от 2007 г. и на италиански.
Няма добавен откъс от книгата!